American Conservative: Пенсионирането на Виктория Нюланд вероятно не е сигнал за голяма идеологическа промяна в САЩ
Автор: Хелън Андрюс, The American Conservative Следвайте " Гласове " в Телеграм
Тя заслужаваше да напусне позорно, а не да се пенсионира по лично предпочитание, откакто не получи покачване
Иска ми се да можех да получа по-голямо наслаждение от пенсионирането на Виктория Нюланд от държавна работа, за което Държавният департамент заяви през днешния ден. Не ме разбирайте неправилно. Изпитах известно наслаждение. Кой не би? В продължение на повече от три десетилетия, при шестима президенти (но не и при Доналд Тръмп), Нюланд тласкаше американската външна политика в неоконсервативна посока и сееше неустойчивост по цялото земно кълбо.
Но истината е, че пенсионирането на Нюланд евентуално не е сигнал за огромна идеологическа смяна в страната. Основната мотивация може и да е киселото грозде – Нюланд не беше препоръчана за покачване предходната година, когато експертът по Китай Кърт Кембъл беше повдигнат на пост номер 2 под държавния секретар Антъни Блинкен. Приятелите на Нюланд се обърнаха към репортерката на „ Puck “ Джулия Йофе, с цел да кажат какъв брой по-квалифицирана е тя от Кембъл, което влезе в клюкарска публикация, оповестена със заглавието „ Лоша кръв в страната “.
„ Тя няма да работи за Кърт “, сподели неизвестен източник пред „ Puck “, предсказвайки, че Нюланд ще подаде оставка скоро откакто Кембъл бъде одобрен.
Нюланд продължи да работи до края. Тя беше в Киев преди месец, няколко дни преди президентът Владимир Зеленски да уволни своя боен главнокомандващ, евентуално или по разпореждане на Нюланд, или с нейното утвърждение. Дори и с единия крайник на открито, тя остана ангажирана с нашата прокси война против Русия, която е нейно отроче от началото, още от революцията на Майдана през 2014 година, а и преди нея.
През 1990-те години Нюланд е работила в американското посолство в Москва, а по-късно като шеф кабинет на Строуб Талбот – индивидът, отоварящ за политиката по отношение на Русия в администрацията на Клинтън. Тогава тя беше ястреб. Когато Борис Елцин отиде на война с Чечения през 1994 година, с цел да предотврати разпадането на Руската Федерация, Нюланд беше измежду тези, които желаеха Съединени американски щати да създадат повече, с цел да санкционират Русия за военното ѝ изпитание. „ Заради Чечения “, сподели тя в изявление години по-късно, „ доста хора спореха вътрешно, в това число и аз, че несъмнено има метод да се направи по този начин, че да ги заболи, и че би трябвало да има метод да се направи по този начин, че да ги заболи “.
Нейните апели да бъде осъдена Русия поради Чечения не бяха взети поради, за благополучие (независима Чечения щеше да бъде кошмар). Тя реализира по-голям триумф по-късно. През годините на Джордж У. Буш тя работеше за вицепрезидента Дик Чейни. Неин брачен партньор е Робърт Кейгън, неоконсервативният създател и специалист и двамата са считани за неоконсервативната властова двойка.
Кариерата на Нюланд процъфтя през годините на Обама, когато тя работеше за държавния секретар Хилъри Клинтън, само че отхвърли да служи в администрацията на Доналд Тръмп. Вместо това, посвети времето си да разпалва мистификацията „ Русиягейт “. Тя се срещна с Глен Симпсън от “Fusion GPS “ през есента на 2016 година и изигра роля – която след това омаловажи – в разпространението на досието „ Стийл “.
Завръщането на Нюланд на държавна работа при Байдън беше знак, че съветските ястреби още веднъж са в надзор на нещата, след четири години изгнаничество. Щеше да е отлично, в случай че нейното тръгване беше знак за противоположното. Вероятно не е, само че най-малко военната партия ще би трябвало да преследва деструктивната си политика по отношение на Русия без най-отдадения и индоктриниран собствен бранител.
Хелън Андрюс е старши редактор в „ The American Conservative “ и създател на книгата „ Бумърите: Мъжете и дамите, които дадоха обещание независимост и донесоха злополука “ (Sentinel, 2021). Работила е в „ Washington Examiner “ и „ National Review “, а също и като тинк танк откривател в Центъра за незвисими проучвания в Синди, Австралия. Нейни текстове са излизали в „ Ню Йорк Таймс “. „ Уолстрийт Джърнъл “ и доста други.
Инфо: theamericanconservative.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
